Образные средства поэтического языка Николы Вапцарова в переводах на русский, сербский и македонский языки

един работник,

млад стругар,

през обедната си почивка

чете във книгата усмихнат

и чувства те като другар.

Разбира те, защото може

да гледа чудните звезди

как гаснат във небето ясно,

как сутрин слънцето блести

над оросената с искри

просторна степ.

Той има хлеб,

и гордостта,

че там - във фабричния грохот

мазолестата му ръка

твори една епоха.

И нетревожен той разбира

отде извира

песента.

Разбира на Мазепа мрачен

гневът,

на Ленски пролетта

преминала, преди цветята

на песните да разцъфтят.

Разбира твойта смърт жестока

и тази гнила суета,

забила някъде дълбоко

отровните си пипала,

изсмукала със старшна злоба

живота на един поет,

но неуспяла в своя пробив -

живота тръгнал пак напред,

живота сринал тези тесни

стени и простия народ

се влюбил в чудните ти песни

и в своя нов живот. -

едно момиче от колхоза

обича млад матрос.

И тъй - неволно, без да ще,

напява твои стихове.

И после спира. -

Златна шир

наоколо. И класове.

Усмихва се и разцъфтява

на устните й ален мак: -

„Ах, с колко радост се живее,

мой млад, любим моряк!“

Това е там.

Но ето днес -

защо? - не знам

но аз се уча

да пиша всеки свой протест

тъй искрено

и толкоз звучно.

Февруари 1937. София

«Пушкин»

Переводчик В. Корчагин

Россия…

Гнет, зловещий сумрак,

непаханная целина,

глушь захолустья.

А страна

огромна: от полярных вьюг

до жгучих засух - в степь, на юг.

По землям тем,

как псы бездомные,

плелись

унылые года.

На крепостной Руси тогда

твоих не слышно было песен -

ты был народу неизвестен.

Но вот

под знаменем труда

сплотил наш век людей России.

Огни там вспыхнули такие,

что мрак растаял без следа.

И расцвели твои творения!..

Русоволосый паренек

в цеху, во время перерыва,

токарный выключил станок -

и книгу,

как посланье друга,

листает, в чтенье погружен.

С тобою вместе видит он

и звезд мерцанье в синем небе,

и солнца блеск в бессчетных искорках

рассветной луговой росы.

Тревога о насущном хлебе

ему чужда.

Кругом - страда,

дела в отечестве неплохи!

Гордиться вправе и собой

рабочий, токарь молодой:

он сам - творец. Творец эпохи.

С ним - ты.

Ему так интересен

секрет созданья этих песен.

Вот мрачного Мазепы гнев…

вот Ленский, чьи напевы вешние,

так дозвучать и не успев,

погасли на пороге лета.

Пусть вымысел…

А разве ты

не жертва злобной суеты,

затаптывавшей жизнь поэта

в тот век жестокий?

Но народ

все, что тобой так звучно спето,

узнал, услышал в свой черед.

Воспрянул, к свету устремленный, -

и новую открыл весну,

в твою поэзию влюбленный

и в эту новизну.

В село вернулся, вышел в поле

моряк с невестою своей.

Как нежность высказать? Легко ли?

Но он, под колокольчик жаворонка,

твои стихи читает ей -

и шелестит, кивая,

рожь золотая.

Счастливо девушка смеется,

уста горят, что алый мак…

И солнце хвалит краснофлотца:

«Порадовал, моряк!»

Все это - там.

Но вот и здесь

тянусь к стихам -

и сам учусь я

ковать словесный свой протест

из сплава

музыки и чувства.

«Пушкин»

Переводчик В. Журавлев

Россия - мрак.

Россия - гнет.

Невспаханная целина.

Вертеп…

Свирепость. Тишина.

На север - тундра да ветра.

На юг - степной ковер огромный.

Плетется время

не спеша,

как старый пес,

как пес бездомный.

Тогда неграмотный народ

не знал твоих чудесных песен.

Ты был для многих неизвестен.

Но вот сегодня -

труд совместный,

всеобщий коллективный труд,

и свет, что вспыхнул повсеместно,

в России счастье создают.

Сейчас не то. Вот, например:

прервав работу на обед,

сидит, читает книгу слесарь

и друга чувствует в тебе.

Твой стих доступен стал ему

и стал понятен, потому

что видит он, как в небе ясном

сверкающие звезды гаснут,

как утром солнышко сияет

и озаряет, озаряет

покрытую росою степь.

У слесаря есть хлеб.

И он

гордится ныне, что неплохо

своей мозолистой рукой

творит свою эпоху.

И он, спокойный, понимает,

откуда песня

бьет ключом

и почему

Мазепа мрачен.

Он горе Ленского поймет

и жизнь, раздавленную прежде,

чем расцвели поэта песни.

Поймет и то, как смерть жестоко

тебя свалила раньше срока,

и мерзость царскую поймет,

пробравшуюся так глубоко

своими щупальцами, чтобы

высасывать со страшной злобой

поэта пламенную кровь.

Но жизнь,

сметая мир тот тесный,

неумолимо шла вперед.

И полюбил простой народ

твои чудеснейшие песни.

Вот звеньевая из колхоза

влюбилась в юного матроса

и так невольно стих твой звучный

поет

и замолкает вдруг…

Вокруг пшеница

золотится,

и ширь безбрежная вокруг.

Она поет, она смеется -

улыбка на устах, как мак:

«Ах, нам так радостно живется,

мой молодой моряк!»

Все это там.

Но вот и здесь, ?

зачем? - не знаю,

но учусь я

сегодня каждый свой протест

писать так искренне

и звучно.

Февраль 1937, София

Приложение к Главе 2, части 2.3.

Н. Вапцаров «Прощално»

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя -

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам -

ще те целуна и ще си отида.

«Опроштаjна песма»

Переводчик А.Нейман

(Моjoj жени)

Доћи ћу понекад у твој сан

као нежељен и нечекан гост.

Ти ме не остављај на друму, ван,

врата не подупри, окани лост.

Ући ћу тихо. Кратко ћу да седнем,

кроз мрак ћу очима пронићи.

Када те се сит нагледао будем

пољубићу те и потом отићи.

«Опроштаj»

Переводчик М.Йокич

мојој жени

Као далеки гост чиjи долазак не слутиш

понекад ћу ти долазити у сан.

Не остављај ме ти на путу -

не закључавај стан.

Ући ћу тихо и сести полако,

моj поглед кроз мрак до тебе ће стићи.

Када гледајући те своју жеђ утолим тако,

целиваћу те и отићи.

«Oproљtajna»

Переводчик С.Мицкович

mojoj ћeni

Ponekadжu ti dolayiti u snu

kao gost neћeljen i nezvan.

Ne ostavljaj me ti na putu van -

na vratima ne spuљtaj zasun.

Ulaziжu tiho. Mirno жu da sedam.

Pogled жe kroz mrak do tebe stiжi.

Kad se nasitim da te gledam,

poljubiжu te i otiжi.

Н.Вапцаров «Предсмъртно»

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела - червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

14 ч. - 23.07.1942 г.

«Претсмртна»

Переводчик А.Нейман

Борба jе немилосрдна и курjачка.

Борба криjе, како кажу, епичности.

Jа падох. Други ће да ме смени и тачка -

зар може бити реч за неку личност.

Хитац и после хитца - црви.

То jе ствар jедноставна и груба.

Но и у бури ћу опет бити с тобом,

народе моj, oдувек за тебе гајим љубав.

«Предсмртно»

Переводчик М.Йокич

Борба jе немилосрдна и има сурове раље.

За борбу кажу да jе епска, и слично.

Jа сам пао. Други ће ме сменити и…ништа

даље.

Шта може да значи ту некаква личност!

Стрељање, и после стрељања - црви.

То је просто и логично, и то смо преболели.

Али у бури бићемо опет уз тебе први,

народе моj, jер смо те волели.

14. ч. - 23. VII 1924. г.

Переводчик С.Мицкович

***

Borba je nemilosrdna i ћestoka.

Borba je, љto kaћu, epu sliиna.

Padoh. Zameniжe me drugi... i toliko.

Љta tu znaиi sad nekakva liиnost!

Pucanj. Zatim - prah. Ubili.

To je tako prosto i logiиno.

No u buri жemo opet zajedno biti.

narode moj, jer smo se - ljubili.

Приложение к Главе 2, части 2.3.

Н.Вапцаров «Земя»

Тази земя,

по която тъпча сега,

тази земя,

която пролетен вятър пробужда,

тази земя - не е моя земя,

тази земя,

простете, е чужда.

Сутрин тръгвам.

Фабричният път

го задръства

с рубашки

безброя.

Ние сме слети с сърцето,

с умът,

но... земята не чувствам моя.

Над мойта земя

напролет

лъчите

шуртят,

гърмят водопади

от слънце

над мойта

земя.

Ти чувстваш дълбоко

сърцето на земната гръд

и виждаш как с скокове

раснат безбройни цветя.

Над мойта земя

в небето

опира

Пирин.

И мурите в буря

илинденски приказки пеят,

над Охрид лазура е

толкоз просторен и син,

а още надоле

е светлия бряг на Егея.

Спомням си само.

И ето нахлува кръвта

във сърцето, което

топи се от някаква нежност...

Моя страна! Моя прекрасна страна!...

Поена със кръв

и разлюляна

в метежи.

По Беласица телени мрежи...

«Земя»

Переводчик Б.Ристовски

Оваа земја,

сега што ја чекорам,

оваа земја,

која пролетен ветер ја буди,

оваа земја,

не е моја земја,

оваа земја

простете е туѓа.

В зори тргам.

По фабричен друм

безбројните

рубашки

минат.

Ние сме слеани со срце,

со ум,

но земјата... за своја не ја имам.

Над мојата земја

напролет

зраци

сеат

сјај

и грмат водопади

од сонце

над роден ми

крај

Чувствуваш длабоко

срцето на земната град

и гледаш цвеќа безбројни

скокум како раснат.

Над мојата земја

в небото

опира

Пирин

Облаците в бура

илинденски прикаски пејат,

охридскиот лазур е

бескрајно син и ширен,

а надолу уште

изгрејсонце Егеј го грее.

Си спомнам ли само -

и ете надојдува крвта

во срцето, кое

се топи од некаква нежност...

Земјо моја! Прекрасна земјо моја!...

Поена со крв,

лулеана

в тешки метежи.

По Беласица телени мрежи...

Во Софија 1939.

«Земя»

Переводчик Г.Тодоровски

Тази земя,

по която тъпча сега,

тази земя,

която пролетен вятър пробужда,

тази земя -- не е моя земя,

тази земя,

простете, е чужда.

Сутрин тръгвам.

Фабричният път

го задръства

с рубашки

безброя.

Ние сме слети с сърцето,

с умът,

но… земята не чувствам моя.

Над мойта земя

напролет

лъчите

шуртят,

гърмят водопади

от слънце

над мойта

земя.

Ти чувстваш дълбоко

сърцето на земната гръд

и виждаш как с скокове

раснат безбройни цветя.

Над мойта земя

в небето

опира

Пирин.

И мурите в буря

илинденски приказки пеят,

над Охрид лазура е

толкоз просторен и син,

а още надоле

е светлия бряг на Егея.

Спомням си само.

И ето нахлува кръвта

във сърцето, което

топи се от някаква нежност…

Моя страна! Моя прекрасна страна!…

Поена със кръв

и разлюляна

в метежи.

По Беласица телени мрежи…

Н.Вапцаров «Илинденска»

Вината не бе наша.

Вината беше чужда

и другиму тежи

стотонна отговорност.

Когато дойде ден,

когато стане нужда,

ний всичко ще разкажем

на майката история. -

Започнаха със мръсните ръце

да пипат във душите на народа.

Гневът бе толкоз много накипел,

че не съзряха вълчата порода,

муцуните под овчите им кожи,

престъпната и плитка лицемерност.

Но идат дни, когато ний ще можем

да хвърлим кал във мутрите им черни.

И бунта почна.

Нямаше защо

да вдигнеме ръце,

да изостанем,

ала

с кръвта

на простия народ

в Илинден вляхме

наше съдържание.

Какво ще кажете на тази новина,

ще търсите ли тука руски рубли? -

във Крушево бе феодална власт

и що за скок -

градят сега република!

Те бяха също като нас младежи.

Досущ такива сме сбрани ние.

И биха се,

и мряха във метежи,

тъй както утре

ще умреме ние.

Не хленча аз, че буря ги обрули.

Израстват други в димните пожари.

Погледай тук - това е Питу Гули,

а ти, наверно, си... Никола Карев.

И ако трябват лозунги - добре! -

Ще вдигнеме плакати до луната! -

Свободна искаме,

не щем,

не щем протекторати!

«Илинденска»

Переводчик Б.Ристовски

Вината не беше наша.

Вината беше туѓа

и другому тежи

сто тона одговорност.

Кога ќе дојде ден,

Кога ќе стане нужда,

С? ќе ? раскажеме

на мајката историја. -

Започнаа со гнасните си раце

да пипаат во душите на народот.

Гневот беше толку многу накипел,

Што не ја прозреа волчата порода,

муцуните под овчите им кожи,

престапната и плитка лицемерност.

Но идат дни, кога ние ќе можеме

да фрлиме кал во мутрите им црни.

И буната почна.

Немаше зошто

да дигнеме раце,

да изостанеме,

туку

со крвта

на простиот народ

в Илинден влеавме

наша содржина.

Што ќе кажете на таа вест,

Ќе барате ли тука руски рубли? -

во Крушево беше феудална власт

и ете за скок -

градат сега република!

Тие беа исто како нас младинци.

Исти такви собрани сме ние.

И се биеја,

и мреа во метежи,

токму както што утре

ќе умреме и ние.

Не очајувам јас што бура ги покоси,

Еве никнат други во расчадените пожари.

Погледни тука - ете го Питу Гули,

а ти пак си … Никола Карев.

И ако требаат пароли - добро! -

Ќе издигнеме плакати до месечината! -

Слободна сакаме,

Неќеме,

неќеме протекторати!

«Илинденска»

Переводчик Г.Тодоровски

Вината не беше наша,

таа кај друг се крие,

и туѓи прсти тогаш

стотонска вина сторија!

Но, штом ќе дојде ден,

и штом ќе треба, ние

за си ќе ? раскажеме

на мајката историја.

Започнаа со раце гнасни

На народот во душа да му џбараат,

но, гневот беше толку нараснат,

та, не се сфати волчката им нарав

и муцките на ѕверови во овчи кожи,

престапничко и плитко лицемерење.

Но идат дни а тогаш и ќе може

со грска кал по сурат да ги пернеме.

Се почна бунтот:

И не беше обичај

да изостанеме. -

Не се предадовме!

Туку,

со крвта

на народот обичен

Во Илинден наша

содржина кладовме!

Што ли ќе речете за таа новост?

Ќе барате ли тука руски рубли?

В Крушево уште феудалот гнетеше

И колкав скок? -

Изградија република!

А беа исто млади колку нас,

Си такви, какви што сме ние.

Се бореа,

умираа без глас,

како што умре,

ќе умреме

и ние.

Многумина ги нема, но не липам јас, чу ли?

Ќе дојдат други, среде дим и жареж.

Глеј в овој тука. Знај: тој е Питу Гули,

а ти? Ти, секако си Карев…

И ако требаат пароли - в ред!

До месецот ќе кренеме плакати.

Слободна сакаме,

и без,

и без протекторати…

Размещено на Allbest.ru